Ботаническа градина в Балчик местоположение и обща информация
Ботаническата градина в град Балчик е звено на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Създадена е през 1955 година по инициатива на проф. Даки Йорданов и се разпростира на 194 дка. На територията ѝ има няколко карстови извора.
Тя е част и е включена в границите на Архитектурно-парковия комплекс “Двореца”, който в началото е създаден като резиденция на румънската кралица Мария (начало на XX век).
Разположен е в близост и по протежението на морския бряг. Градината е паметник на културата, спасителен център по Вашингтонската конвенция CITES и е със статут на защитена местност от 2005 година.
След връщането на областта в българските граници, като начин да бъде запазена, е устроена с цел обучение на студенти, а в последствие се отваря за посещение, но продължава да има образователни и научни функции.
Галерия













Информация
- сайт: www.ubg-bg.com/info-ubg-balchik.html
- работно време – www.ubg-bg.com/services-ubg-balchik.html – целогодишно – 8.00 – 18.00
- част от 100-те Национални туристически обекта
- цена на билет – www.ubg-bg.com/services-ubg-balchik.html
Местоположение
Какво знаем и какво може да разгледате тук?
Тук са налични над 4600 растителни вида. Включва парк, градина Разсадника, защитена местност.
Градината Разсадника е изцяло достъпна за хора в неравностойно положение и има възможност посредством Брайловото писмо растенията да бъдат описани за незрящите посетители.
В градината е създадена уникална колекция от големи кактуси, като единствената друга подобна е тази в Монако.
Разсадника е специализиран и предлага възможност за запознаване с огромен брой тропични и субтропични растителни видове. Отглеждат се множество кактуси (повече от 600 растения и над 400 защитени вида), както на открито, така и на закрито, включително и целогодишно. Най-старият екземпляр е тук още от основаването на Ботаническата градина и е на над 70 години.
Уникални като присъствие са видове като гинко, бонбонено, каучуково, лирово, книжно дърво, едроцветната вечнозелена магнолия (най-голяма на Балканския полуостров), каменен дъб, метасеквоя, алпийска растителност, нетипични за нашите условия плодове като банани, лимони, папая и други.
На големи площи като килими са подредени разнообразни цветя, създавайки уникални шарки и картини.
Градината в околностите на Двореца е оформена като площи, някои от които имат собствени имена:
– източната част на парка, наречена “Гетсиманската градина”;
– частта с кактусите, наречена “Градината на Аллах”;
– площта с плачеща върба, вишна и кедър, наречена “Плачещата градина”;
– обширните градини, оформени като килими – Градината на боговете и други.
Всички градини са свързани с живописни алеи, тунели и стълби.
На територията на защитената местност има 13 вида гъби.
Сред растителните видове се срещат миризлива върба и айлант, бяла топола, крехка върба, мъждрян, джанка, махалебка, шмак, черен бъз, горски късокрак, перест късокрак, сборна ежова главица, паяковидна пчелица, обикновен глог, храстовиден смин, смрадлика, храстовидна зайчина, гребеновиден житняк, цилиндрично диво жито, полегнала метла, обикновено безсмъртниче, европейска катушка, жълта мъртва коприва, обикновен повет, гръцки гърбач, жълтеникава самогризка, камшик, вълнест напръстник, червено подъбиче, дребна динка, кучешка теменуга, див рожков и много други.
Видовете с природозащитен статус на територията на защитената местност са паяковидна пчелица, пурпурен салеп, кримско зарасличе, равенски ериантус.
По алеите на Ботаническата градина се издигнати паметници на важни за естествените науки имена.
Тук посетителите могат да се полюбуват и на поток и естествен водопад на река Голям Кулак.
Свързани търсения
Източници:
bg.wikipedia.org
strategy.bg