Факти за Габровска област
Географски факти и данни
В областта има 4 общини – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна.
Разположена е в Северен централен район и включва части от северните склонове на Средна Стара планина и централния Предбалкан, на север са Севлиевската и Габровската височини, плато Странджа, а на юг – склоновете на Калоферска, Шипченска и Тревненска планина. Релефът е планински и полупланински.
Близо до Габрово се намира местността “Узана” с ясно изразен планински релеф (1100-1400 м. надморска височина). Релефът и местоположението ѝ благоприятстват практикуването на зимни спортове, а през лятото – алтернативен и познавателен туризъм.
През областта текат няколко реки, най-голямата от които е Янтра, а останалите са с малък дебит – Росица, Видима, Тревненска, Дряновска, Паничарка, Синкевица, Жълтешка, Тревненска Синкевица.
Най-големият и значим язовир е “Христо Смирненски”, като все още се работи по завършването на “Нейковци”и “Бяла”. Други язовири в Габровско са Кастел, Церова кория, Ряховски ливади, Богатово, Добромирка, Яна, Агатово, Пчеларица, Табашко, Малауча и др.
Минерални извори има в Малки Вършец, село Ягода и Вонещата вода.
В планинските курорти Дряново, Трявна, Плачковци, Царева ливада и Люляците условията са благоприятни и оказват положителен ефект при лечение на дихателната, сърдечно – съдовата система и опорно – двигателния апарат.
Исторически следи за човешко присъствие по тези земи са открити около Дряновския манастир ( сведения за преди 4000 години).
Териториите на днешна Габровска област са били обитавани от келти, готи, алано-сармати, готи-минорес, траки, римляни и византийци. Тук е съществувало древното тържище Дискодуратера (Дряновско), както и държавно обединение, използващо готските азбука и календар.
На по-късен етап в областта са се развивали редица занаяти, в които местното население се признава за майстори – кожарство и кожухарство, грънчарство, дървообработка, терзийство, чехларство, мутафчийство, бояджийство, дограмаджийство и строителство, резбарство, иконопис, железарство и др.
Туристически обекти в областта
В областта има над 650 паметници на културата, повечето от които са от епохата на Възраждането.
Има 2 защитени територии – Национален парк “Централен Балкан” и природен парк “Българка”.
В “Централен Балкан” има изключително биологично разнообразие, редки и застрашени видове, паметници с историческо значение за културата и науката. Там се намират 9 природни резервата – “Боатин”, “Царичина”, “Козя стена”, “Стенето”, “Стара река”, “Джендема”, “Северен Джендем”, “Пеещи скали” и “Соколна”.
В Габровска област се намира географския център на България – старопланинската поляна “Узана”.
Друга интересна местност е “Люляците”. Благоприятния химически състав на въздуха е подходящ при лечение на заболявания на дихателните пътища, алергии, хипертония, ендокринни и неврологични заболявания.
Всичко това обуславя възможността за развитие на балнеоложки туризъм.
Планинският релеф и емблематичната пещера “Бачо Киро” благоприятстват развитието на пещерен туризъм.
В областта се развива също така селски и екотуризъм, предоставяйки възможности за опознаване на Възрожденската архитектура, красивата природа и комбинацията на планински въздух с мек климат.
Различни занаятчийски школи процъфтяват през Възраждането и техните майстори придобиват популярност и признание – Тревненска художествена школа, резбари, зографи, иконописци и др.
Посетители привличат и различни възрожденски, раннохристиянски, средновековни църкви и манастири, 9 музея и 77 читалища.
Развива се различен събитиен и спортен туризъм.
Ритуали и традиции
Провеждат се множество международни фестивали, празници и панаири:
- Международен фестивал на хумора;
- Международно биенале на хумора и сатирата;
- Международен фестивал на комедийния спектакъл;
- Национална среща-наддумване “Благолаж”;
- Международен панаир на народните занаяти;
- Дни на камерната музика;
- Славейкови дни на културата;
- Традиционен празник на тиквата;
- Международен панаир на занаятите;
- Фестивал на илюзионното изкуство;
Традиционни обичаи, ритуали и празници са:
- „Плетенки” (решанки)- сплитане косата на булката вечерта преди сватбата;
- „Менеж” (главеж) – обявяване готовността за годеж;
- “Мечкин ден” – в земите на север от Стара планина, Андреевден се почита като празник на мечките, затова и се нарича “Мечкин ден”.
Традиционни храни и напитки
Типични храни и рецепти от Габровско са рецептите с охлюви, тревненската гъбена чорба, салатката от левурда, щирника с ориз (лапад с ориз), ожур-божур (ястие със зеленчуци, картофи, ориз и подправки) и пестил (традиционен плодов десерт от сини сливи).
Отглеждани култури, растения и животни
Габровско не е типичен земеделски район. Тук се отглеждат зърнени култури основно с цел удовлетворяване нуждите на животновъдния сектор. Земеделските площи са разпокъсани и малки по територия. Районът позволява развитие на екологично земеделие, като и отглеждане на билки. Срещат се червени и черни боровинки, тинтява, камбанки и др.
От дърветата най-разпространени са бук, ела, явор, ясен, габър, офика, а от трайните насаждения – сливи и череши.
От животновъдството водещо е млечното говедовъдство, а сред дивите животни, тук дом намират мечки, диви кози, елени, сърни, златки, диви котки, дива свиня, различни птици като скален орел, черен и белогръб кълвач, лещарка. Много от тях са защитени видове, включени в Червената книга на България.
Източници:
www.gb.government.bg
chamber-gabrovo.com
strategy.bg
сайт
www.gb.government.bg
Бълг. туристически съюз
гр. Габрово, ул. „Николаевска” №41 ет.2
www.btsbg.org/organizacionna-struktura/gabrovska-oblast
Градска библиотека
Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, градГаброво, пл. „Възраждане“ 23
Община
гр. Габрово, пл. Възраждане 3
Съд
Административен съд - град Габрово, ул. Райчо Каролев 4; Окръжен съд - град Габрово, пл. Възраждане