Факти за Ловешка област
Географски факти и данни
Намира се в северна България и обхваща части от Средна Стара планина, централен Предбалкан, Деветашкото плато и части от Дунавската равнина.
Включва 8 общини – Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин, Ябланица.
Релефът е предимно планинско-хълмист до хълмисто-равнинен. По-голямата част от територията е планинска, а останалата – полупланинска и равнинна.
По-големите реки са Осъм, Златна Панега, Вит и Видима, а язовирите – Сопот, Александрово, Крапец, Морун, Крамолин, Агатово, Каменец, Марков дол, Гознишки, Врабево, Къкрина, Червещица, Машковец, Прелом, Света, Баховица, Дренов, Дойренци, Полето, Шарковци, Пелин дере, Пустия.
Термални минерални извори има в село Чифлик, село Шипково и в село Крушуна.
В близост до Ябланица се намира най-големият карстов извор в страната – Глава Панега.
Историческото минало е оформено от присъствието на траки (още през IV-III век пр. н.е.) и римляни.
Областният град възниква на мястото на тракийското селище Мелта и римския град Президиум.
Туристически обекти в областта
Има над 1500 археологически обекта, 3 музея, над 100 читалища, 5 резервата – “Северен Джендем”, “Стенето”, “Козя стена”, “Царичина” и “Боатин”.
На територията на Ловешко се намира и част от национален парк “Централен Балкан”. Там могат да се наблюдават 16 вида дневни грабливи птици (включително царски и скален орел).
Тези забележителности и обекти са предпоставка за развитие на познавателен и планински туризъм.
Има много скални църкви и манастири, средновековни, възрожденски и раннохристиянски църкви, които благоприятстват религиозните посещения и пътувания, а пещерите в областта ( Табашка, Деветашка пещера, Зиданка, Куманица, Моровица, Проходна, Райчова дупка, Рушовата пещера, Свирчовица, Темната дупка (Карлуково), Урушка маара, Ясенски облик, Съева дупка) развиват пещерния туризъм.
Според направени разкопки в Деветашка пещера са открити следи от палеолита, както и следи от халколита, бронзовата и желязната епоха – в други пещери в околността.
Минералните извори в Чифлик, Шипково и Крушуна развиват спа услугите и балнеологията.
Ресурсите позволяват област Ловеч да се превърне в целогодишна дестинация на културно-исторически и познавателен, планински и селски туризъм.
Тук е разпространена и троянската керамика, която печели ценители от дълги години.
Ритуали и традиции
Празници, свързани със спецификите на областта по отношение на ежедневието и културата са например:
- Ден на грънчаря;
- Празник на сливата и сливовата ракия в община Троян;
- обичая “Жътва”;
- ден на народния майстор – Св. Спиридон;
- обичай Камила в село Йоглав;
- ритуала „Джамала“ – мъжки празник, част от зимните маскарадни игри.
Много фестивали и събори на национално ниво:
- Международен Бард фест;
- Национално надпяване в с. Радювене;
- Национален пленер по живопис “Вароша”;
- Национален детски събор за автентичен фолклор;
- Международен пленер по керамика;
- Национален панаир на художествените занаяти с. Орешак;
- Регионален фолклорен събор „С музика и песен всяка есен”
Както и много други празници, събори и фестивали:
- Фолклорен фестивал „Искри от миналото”;
- Фестивал на народната носия и обичай;
- Събор на Деветашкото плато „Девет песни от извора”;
- Люлякови музикални празници.
Традиционни храни и напитки
Разнообразна и вкусна е местната кухня. Тук може да хапнете чукан боб със сланина, царевична и ечемичена питка, лучник, тетевенска саламура, владишки хляб, салата от печени зелени домати, медница, дробница, както и уникалното зеленото сирене “Черни вит”.
Известна в района е и троянската сливова ракия.
Отглеждани култури, растения и животни
В Ловешка област има значително растително разнообразие.
Сред дървесните видове се срещат чинари, цер, акация, топола, американски ясен, липи, гледичия, черница, бяла акация, конски кестен, бряст, обикновен орех, дъб, бук, благун, зимен дъб, космат дъб, червен дъб, дива череша, габър, ясен и явор, орех, брекина, бреза и трепетлика, бял и черен бор, смърч и ела. В “Централен Балкан” е най-големия защитен масив от вековни букови гори в Европа, среща се и тис, който е рядък и защитен вид и е включен в Червената книга на България. Пак в Националния парк има 1900 вида висши растения, като 11 от тях виреят само тук.
Други редки и застрашени от изчезване видове са горска съсънка, снежно кокиче, мека медуница, източен миск, грахова глушина.
Друг защитен вид е родопския силивряк – балкански ендемит, защитен вид, включен в Червената книга на България.
Сред по-дребните растителни видове се срещат къпина, малина, шипка, черна и червена боровинка, мечо грозде, люляк, драка, трънка, смрадлика, черен бъз, птиче грозде, симфорикарпус и др.
А сред тревите и лечебни растения – жълт кантарион, мащерка, мента, липа, различни видове папрати – волски език, бял и жълт равнец.
Планините и горите са дом и за много гъби като манатарка, пачи крак, челядинка, печурки, сърнела, булка и други.
Представители на птичия свят са черноглава овесарка, червенокръстата лястовица, черният щъркел, черен кълвач и др. Големият ястреб, белоопашат мишелов, орелът-змияр и соколът орко с включени в Червената книга на България.
Богатството на влечуги също е изключително – два вида сухоземни костенурки, ивичестият гущер , зеления гущер, слепок, водните змии, големия стрелец, смокът мишкар.
Сред земноводните срещани са голямата водна жаба, зелената крастава жаба, а рядко срещана е чесновницата.
Има голямо разнообразие на риби – над 30 видяа, като сред тях е Европейския автохтонен див шаран и бриана.
Сред животните се срещат мечка, вълк, балканската дива коза, редица прилепи, включително дългопръст нощник, пъстър пор, видра, чакал, белка, язовец, лисицата, сърна, дивата свиня и др.
Източници:
strategy.bg
bg.wikipedia.org
сайт
www.lovech.government.bg
Бълг. туристически съюз
гр. Ловеч, ул. Ген. Скобелев № 1
www.btsbg.org/organizacionna-struktura/loveshka-oblast
Градска библиотека
Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев", град Ловеч, ул. „Търговска“
Община
гр. Ловеч, ул. "Търговска" 22
Съд
Административен съд - град Ловеч, ул. „Търговска“ 40; Окръжен съд - ул. Търговска 41