Факти за Старозагорска област
Географски факти и данни
Областта включва 11 общини – Братя Даскалови, Гурково, Гълъбово, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел баня, Раднево, Стара Загора, Чирпан.
Разположена е в Централна Южна България и заема Старозагорското поле, Казанлъшката котловина, Сърнена гора и части от Стара планина. Релефът е разнообразен, а инфраструктурата е развита и благоприятстваща туризма и търговията.
През територията на Старозагорско минават реките Марица, Азмака, Арпадере, Бедечка, Блатница, Брезовска река, Ветренска река, Габровница, Главанска, Гюрля, Дундарлия, Еледжик, Енинска, Кумруджа, Лазова, Лешница, Мартинка, Меричлерска, Мустанова, Мъглижка, Новоселска река, Овчарица, Омуровска, Радова река, Сазлийка, Соколица, Старата, Текирска, Тунджа, Турийска, Тъжа, Черковска река.
Сред язовирите са Колена, Маца, Раднево, Полски Градец, Трънково, Чирпан, Жребчево, Копринка, Гълъбово, Овчарица, Шаново.
Налични са минерални извори, които са разработени в град Павел баня и Старозагорски минерални бани. Перспективни са находищата в селата Овощник и Ягода.
Исторически следи са останали от епохата на неолита и халколита – над 120 праисторически селища и 5 праисторически селищни могили. Край Стара Загора е открит и най-големият рудодобивен център в света през V хилядолетие пр. Хр.
Територията е била стратегически център по време на римско и тракийско присъствие и неведнъж преживява нашествие на готи.
Старозагорска област особено по време на Първа и Втора Българска държава, както и по време на османското владичество е била център на културно, образователно и религиозно дело, а също и център на борба по време на турското робство.
Туристически обекти в областта
Благоприятни условия има за развитието на туризма в областта.
Има силно развита музейна мрежа (12 музея), 149 военни паметници и над 680 недвижими културни ценности, от които ч със световно значение, 147 с национално значение и 3 резервати.
За почитателите на културен и поклоннически туризъм, Старозагорско предлага и посещение на манастири (Казанлъшки, Мъглижки, Чирпански), наличие над 147 читалища, както и изключителното богатство и разнообразие на древни обекти – тракийски могили, селища, редица находки на бижута и съдове.
В областта са намерени Казанлъшко тракийско златно съкровище, сребърни и златни съдове и накити са намерени при село Дълбоки и други.
Знакови за областта са розите и добиваните розово и лавандулово масло, които са суровина в козметиката и парфюмерията.
Развива се спа и балнеология благодарение на минералните води в Павел баня, Казанлък, Стара Загора, Ягода, село Овощник.
Живописните села в Сърнена Средна гора предполагат възможност за развитие на селски туризъм, а потенциал за екотуризъм има в Мъглиж и областта.
Горския потенциал, реките и язовирите и достъпния планински релеф стимулират развитието на планински преходи, лов и риболов.
Възможности има за маршрутно-познавателен и винен туризъм (каберне совиньон, мерло, рубин, шардоне, димят и други).
В Стара Загора се провежда изложението за селскостопанска техника „БАТА АГРО“, както и Фестивала на виното и културното наследство АВГУСТИАДА.
Ритуали и традиции
Сред провежданите на местно ниво празници са:
- Фестивал на маскарадните игри – Стара Загора;
- Празник на розата;
- Чудомировите празници;
- Фолклорен празник „Гласове и ритми от Тракия” – село Златна Ливада;
- Фестивал „С песните на Билчин юнак през вековете”;
- Пресъздаване на народния обичай „Джамал” – село Тулово.
На национално и международно нови се провеждат:
- Изложение на селскостопанска техника „БАТА АГРО“;
- Фестивал на виното и културното наследство АВГУСТИАДА;
- Национален конкурс за интимна лирика;
- Национален фотопленер “В долината на розите”;
- Национален тракийски фолклорен събор “Богородична стъпка”;
- Национален младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев” Стара Загора;
- Национален Еньовденски събор на българския фолклор и българските традиционни ястия – село Пряпорец;
- Международен фестивал „Старци в Турия”;
- Национален фолклорен фестивал-конкурс „Янко Петров” за гъдулари, танцови състави и самодейни фолклорни групи – град Гълъбово;
- Национален етнофестивал „Културата на моя етнос”.
Традиционни храни и напитки
Сред интересните рецепти на местната кухня застават нахут със сланина, пълнена зелка, бакла с кисели сливи, караверлерска бохча, голо зеле, корава баклава, старозагорска месеница, старозагорска карниера (бъркан тутманик), казанлъшки понички, рецепти с роза (конфитюр, ракия, ликьор, сладки), казанлъшка масленица (пенерлия), мъглижки боб, рулца от тиквички по радневски, свински уши на скара, кюфтета по чирпански, чирпанска яхния, чирпански наденички и други.
Произвежданите в областта вина са от сортовете каберне совиньон, мерло, рубин, шардоне, димят и други.
Отглеждани култури, растения и животни
Старозагорска област (и в частност селскостопанската област Загоре) има богати традиции в селското стопанство и тук се отглеждат основно пшеница, ечемик, царевица, памук, слънчоглед, рапица, тютюн, картофи, грозде, различни етерично-маслени култури (лавандула, маслодайна роза), грозде, лекарствени растения и билки, а също и череши и ябълки.
Известни са старозагорските породи на местната старозагорска овца, която се използва при създаването на тракийската тънкорунна овца.
Развито е и пчеларството.
Сред интересните обекти е парк Бедечка, в който се намира 500-годишен чинар.
Източници:
bg.wikipedia.org
www.sz.government.bg
сайт
www.sz.government.bg
Бълг. туристически съюз
/www.btsbg.org/organizacionna-struktura/starozagorska-oblast
Градска библиотека
Регионалната библиотека “ Захарий Княжевски”, град Стара Загора, бул. Руски 44
Община
град Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107
Съд
град Стара Загора, бул. Митрополит Методий Кусев 33