Аладжа манастир

Манастирът е обитаван активно от отшелници монаси през периода XIII-XIV век. Има следи от дейност още от древността и античността. Духовният живот в средището постепенно замира след падане на България под Османско робство и до края на XV – началото на XVI век дейността в него окончателно спира. В съвремието манастирът не е активен, а е единствено туристически обект.

Данни за първо съвременно проучване на скалното убежище са получени през 1889 година благодарение Карел Шкорпил, когато се прави детайлен оглед и план на пещерата.

Манастирът е изграден от множество естествени и изкуствени разширени скални ниши, които представляват монашески убежища или църкви. Разположени са на няколко нива и са свързани посредством пътеки и стълби, издълбани в скалите.

Оформянето и издълбаването на нишите продължава през различни периоди от време. 

Първият етаж се състои от 5 монашески килии, свързани с тесен коридор, в единия край на който има тясно стълбище, водещо към друго помещение- най-вероятно храм. На горния етаж има манастирски параклис. Това е най-обширното помещение, с размери около 12 м х 5.7м. Част от южната стена  е срутена, но са запазени части от олтарен престол, личат издълбаните ниши за иконостас, пейка за сядане, шахта-стълба, която е била ползвана за вход и изход от помещението.

По нагоре е разположена най-запазената църква с размери 3.50 м х 2.60 м х 1.9 м и със запазена стенна украса.

До входната площадка на манастира се е стигало по въжена или дървена стълба, която е можело да бъде изтегляна. 

На около половин километър встрани от основната част на манастира се намират група помещения наречени ”Катакомби”. Те са разположени в основата на скален бряг и се състоят от два етажа. Едно от помещенията разположени тук вероятно е било предназначено за костница на манастира.

С течение на времето е имало много срутвания, унищожавайки много от манастира, като в момента видими са около 20 помещения и няколко църкви.

Името на манастира има турски, арабски произход и означава “пъстър”, “шарен”, което може би произлиза от изрисуваните стени. По тях има традиционна църковна живопис, а на места и в два слоя като вторият е положен по време и с подкрепата на владетелите от Добруджанското деспотство.

В миналото българите са го наричали също и “Хачуката”.

Редица легенди са обвързани с манастира, разказвайки за възможно скрито от османските нашественици съкровище, за тайни лабиринти, за древен град основан от Филип II Македонски в околността и други.

Всяка неделя между 1 юни и 30 септември след 9 часа вечерта се представя Аудиовизуален спектакъл “Легенди от Аладжа манастир”, в който чрез звукови и светлинни ефекти се показват сцени от човешката история и моменти от местни исторически събития:

• Поява на човека;
• Първи цивилизационни сблъсък на човека от откриване на огъня, обработка и създаване на битови предмети;
• Древни местни цивилизации;
• Създаване на Българската държава и важни моменти от формирането ни като народ;
• Възникване и история на скалния манастир.

Това е първият музей на открито в България.

Още през 1927 година е признат за “народна старина”, а от 1968 г. е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.

В близост до скалния манастир има изградена и музейна сграда с постоянна експозиция, показваща бита в миналото на средновековния манастир.

Наблизо са намерени също така и останки от трикорабна църква от V-VI век.