Банско

Развитието на съвременния професионален и любителски ски и сноуборд туризъм се дължи на подходящите климатични и географски особености, както и на изградените писти и ски пътища са с обща дължина около 75 км. В изградената инфраструктура са включени и редица лифтове, машини за обработка и поддръжка на пистите, както и такива за изкуствен сняг. Това позволява оптимално използване на зимния сезон.

Много посетители са привлечени от чистия и лечебен планински въздух.

Къщи в самобитен стил са запазени в по-старата част на града. В историческата част са включени архитектурно-градоустройствен ансамбъл около църквата „Св. Троица”, архитектурен ансамбъл по ул. „Пирин”, архитектурен ансамбъл „Джиджевите къщи” и други архитектурни примери от Банска школа.

Примери за специфичната архитектура и украса са Хадживълчовата, Хаджирусковата, Веляновата къщи, Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи и други.

Благоприятните климатични условия и географско местоположение са причина интерес към областта да съществува още от древни времена. Разкрити са множество археологически обекти:

• Крепост и тракийски надгробни могили в местността „Старото градище”;
• Антична крепост в местността „Юлен”;
• Средновековни църкви;
• Останки от антична и средновековна църква в местността „Шипотско“;

Приема се, че като селище, градът възниква през XV-XVI век като се обединяват няколко съседни махали. Постепенно се развива не само като животновъден и занаятчийски център, но и като търговски възел. Културата се развива едновременно през Възраждането и Банско се свързва с редица възрожденци като Паисий Хилендарски (който е роден тук), Неофит Рилски, Тома Вишанов Хаджиикономов-Молера, Галактион Хилендарец. Селището е център и на революционна дейност, а в последствие тук се ражда и поета Никола Йонков Вапцаров.

През 1914 година селото е обявено за град.

Културно-историческото наследство в областта на Банско включва около 160 паметника – архитектурни, исторически и археологически.

В територията на общината влизат части от национален парк Пирин, резерват “Юлен” и резерват “Баюви дупки-Джинджирица”

Жителите и гостите на града могат да присъстват на редица организирани мероприятия, фестивали, празници и чествания:

• “Пирин пее”; 
• фолклорен фестивал за автентични песни “Между 3 планини”;
• кукерски карнавал “Да е здрава и честита”;
• Международен джазфестивал;
• Опера-фест;
• Пирин фолк България – Банско –  Международен фестивал на българската авторска песен;
• Седмицата на гората през април;
• Ежегодно през месец май се провеждат Празници на банската традиция;
• Летен театрален фестивал;
• Международен Фестивал на Изкуствата „Утринна Звезда“;
• състезание по канадска борба;

Много от тях са свързани и конкретно с планината и зимните спортове:

• Състезание по сноуборд за купа „Банско“ през януари;
• Ски алпийски дисциплини през февруари и април;
• Национален конкурс за ледени скулптури „Огън от лед“ през февруари;
• Държавно първенство по сноуборд отново през февруари и март;
• ски бягане за купа „Пирин“ през март;
• състезание по биатлон през април;
• ски алпийски дисциплини за Национална купа „Пирин“ през април;

Интерес за всички посетители представляват типичната кухня, представители на която са банската капама, чобански шиш, чомлек, катино мезе, бански кустурета, дропка, сменка, бански старец, кървавица и шужук, Бъркада (бански качамак), шупла, целуварчи, Костурета (боб) с чекане и сланина, црекульчи, кукурини, суловра, катък, бурек и други.