Факти за Хасковска област
Географски факти и данни
Включва 11 общини – Димитровград, Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Тополовград, Харманли, Хасково.
Разположена е в южната част на страната и граничи с Гърция и Турция.
Обхваща части от Източните Родопи, Горнотракийската низина, част от долината на река Марица, Хасковската хълмиста област и Сакар планина.
Релефът на областта е разнообразен – от низинен до хълмист и планински.
Най-високата точка е връх Мечковец (860 м).
През територията на областта текат някои от най-големите реки – Марица, Арда и Тунджа. Други реки в областта са Арпадере, Бакърдере, Банска, Бисерска, Бързей, Главанска, Голяма река, Каламица, Калница, Карамандере, Каялийка, Левченска, Луда река, Мартинка, Меричлерска, Сазлийка, Синаповска, Соколица, Старата, Узунджовска, Хасковска, Ченгене Дере. Важни ресурси са и реките притоци на Марица – Харманлийска, Върбица и Бяла река.
Язовири в областта са язовир Ивайловград, Гарваново, Клокотница, Сивата вода, Сираково, Тракиец, Гледка, Криво поле, Токмакли, Троян, Изворово, Изравнител Чатма дере, Изравнител Басамака, Каламица, Книжовник, Светлина, Черногорово, Крум, Райкова могила, Бодрово, Иваново.
Минералните води са представени от изворите при село Минерални бани, град Меричлери, село Троян, община Симеоновград и други.
Исторически в областта има множество свидетелства и останки от епохите на траки, и римляни.
Най-старите следи, открити на територията на датират от новокаменната епоха (VІІ – V хил. пр. Хр.). Има останки от селища на тракийските племена от късната бронзова епоха, а археологически разкопки показват останки на укрепени тракийски селища от 5 век пр. Хр.
Туристически обекти в областта
В Хасковско има 101 читалища, 190 военни паметници, 597 недвижимите културни ценности, от които 39 са с национално значение, 2 театъра ( Хасковски театър “Иван Димов” и ДТ “Апостол Карамитев” – Димитровград)
Културно познавателният туризъм се развива благодарение на множеството свидетелства и наследство от тракийската и римска епохи. Някои от тях са:
- тракийска гробница в село Мезек и край село Александрово;
- тракийските мегалитни паметници в района на Странджа-Сакар и Източните Родопи, които са изградени от големи каменни блокове – долмени, кромлехи и менхири, скални гробници, ниши, басейни, изсечени в скали или в отделни каменни блокове (“шарапани”) и др.;
- Тракийската зидана гробница край с. Долно Луково, комплекс край с. Долни Главанак, “Менхир – Чичул камък” с. Овчарово;
- Византийска крепост село Мезек;
- Римско наследство – светилище на Нимфите и Афродита край с. Каснаково, вила “Армира” край Ивайловград, антична и средновековна крепост в с. Минерални бани и др.
Балнеоложкият и спа туризъм се развиват чрез минералните извори при село Минерални бани, Хасковски минерални бани (национален курорт от 1952 г.), град Меричлери, село Троян, община Симеоновград и други.
Почитателите на хубавите вина могат да дегустират някои от произвежданите в областта вина от сортовете “Мерло”, “Каберне Совиньон”, “Памид” и “Болгар”. Подходящи направления са Любимец, Ивайловград, Свиленград , Харманли, Стамболово.
Фото лов е характерен за Природозащитен Център “Източни Родопи” в Маджарово, където са създадени условия за орнитоложки и любителски наблюдения на белоглав и египетски лешояд, картал и бял щъркел.
Има предпоставки за лов и риболов по реките Марица, Арда, Тунджа, язовир Ивайловград, както и микроязовири и малки речни артерии.
Възможности има и по отношение на селския туризъм, макар да не е развит и потенциала му не е използват изцяло.
Приключенски и екстремен туризъм може да се осъществява по склонове на Родопите, река Марица и язовир Ивайловград.
Някои от интересните обекти в областта на културно познавателните обекти и дестинации от времето на Средновековната българска държава са:
- крепостите при: Симеоновград “Констанция”, с. Любеново, с. Минерални бани, Ивайловград (“Лютица”), с. Мезек , местността “Хисаря”-Хасково;
- останки от средновековните крепости в селата Михалич, Щит и Сладун;
- мостове на река Марица в Свиленград от 1529 г. и “Гърбавият мост” в Харманли от 1585 г.;
- скални църкви при селата Маточина и Михалич, общ. Свиленград;
- джамията в Хасково от 1395 г.;
- теке-мавзолей на Осман Баба в с. Текето, общ. Хасково;
- “Хайдушкия манастир” до с. Устрем, общ. Тополовград – Устремски манастир ” Св. Троица”.
Ритуали и традиции
Културният живот в областта е богат и разнообразен. Провеждат се множество местни и международни изяви, както и местни обичаи и празненства.
Някои от международните и национални празници и фестивали са:
- Събор на народното творчество “Китна Тракия пее и танцува”;
- Национални празници на поезията “П. Пенев”;
- Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира – Тополовград.;
- Национален детски и младежки фолклорен фестивал „Да се хванем за ръце, да пеем и танцуваме от сърце”.
- Международен поетичен конкурс „Есенни щурци”;
- Международен детски етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа“ – село Минерални бани;
- Международен фолклорен фестивал „Песни и танци без граници” – Свиленград;
- Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев” – гр.Тополовград;
- Национален фестивал на камерния танц
- Национален събор на Народното творчество “Китна Тракия пее и танцува”
- HASKOVO JAZZ
- Международен конкурс за цигулари;
Сред местните празници и чествания, както и обичаи се нареждат:
- музикални дни “Проф. Недялка Симеонова”;
- литературни дни “Южна пролет”;
- есенни дни на културата – Димитровград;
- Регионален празник „Ден на чавгата” Сирни заговезни – село Бряст;
- Сирни заговезни – възстановка на народен обичай „Оратник”- село Крепост;
- Районен празник „Битката при Клокотница 1230 г.”- село Сталево;
- Регионален готварски събор „Райново”;
- Тракийски жътварски събор – Странско;
- „Черноконево – малкият Батак” – отбелязване на 144 години от клането.
- Празник на нимфите и Афродита – „Жената през вековете”. – село Каснаково
- Празник на тиквата.- село Горски извор
- Празник на туршийката и лакартийката.- село Длъгнево;
- „Празник на билките” – село Щит;
- „Ирминден“ – обичай за приготвяне на подници – община Любимец
- Фестивал на изкуствата „Бадемови приказки“- Ивайловград
- Възстановка на местен обичай „Цаца“ – провежда се на Сирни Заговезни – община Любимец;
- „Кюпек бей- Ден на плодородието” – село Левка;
- традиционен есенен панаир „карабаа“ – град Харманли;
- Ритуал “Джавка” – Димитровградско – провежда се на Сирни Заговезни. Ергените обстрелват момите с огнени стрели и е нещо като празник на влюбените.
Традиционни храни и напитки
В местната кухня се приготвят сирене по тракийски, празеник в Любимец, бумбар в Харманли, пълнени чушки с царевица, в М в Ивайловград, банска салата в Минерални бани, друсан кебап по воденичарски в Маджарово, боб в гърне в Тополовград, масленица и пуска в Димитровград, тракийско гювече и родопски колак в Хасково.
Характерни вина в областта са Шардоне, Ркацители, Совиньон Блан, Мускат, Вионие, Тамянка, Траминер, Семийон, Мерло, Каберне Совиньон, Евмолпия, Сира, Кот, Пино ноар, Каберне, Пти вердо, а уникални вина са Червен мискет, Димят, Мавруд, Памид.
Отглеждани култури, растения и животни
Сред отглежданите култури са пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, памук и тютюн.
Благоприятни условия има за отглеждането на трайни насаждения като ягоди, малини, вишни, череши, ябълки, сливи, кайсии, праскови и дини и пъпеши.
В горите се срещат дървесните видове благун, цер, зимен дъб и космат дъб, бял и черен бор, габър, мъждрян, клен и др. Сред храстите най-разпространена е хвойна.
В животинския свят се срещат благороден елен, дива свиня, чакал, лисица, фазан, горски бекас и други.
Като цяло в областта има 1950 вида растения, 350 вида пеперуди, 21 вида риби, 10 вида земноводни, 26 вида влечуги, 273 вида птици и 59 вида бозайници.
Сред растенията има 85 балкански, 20 български и 7 родопски ендемични вида. Разпространени са 28 реликтни вида. За 25 вида единствените за страната находища са тук, 23 са включени в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични видове
Сред птиците 241 вида са защитени, а 77 са включени в Червената книга на България.
Традиционно отглежданите лозя са от сортовете “Мерло”, “Каберне Совиньон”, “Памид” и “Болгар”.
Източници:
bg.wikipedia.org
www.hs.government.bg
сайт
www.hs.government.bg
Бълг. туристически съюз
www.btsbg.org/organizacionna-struktura/haskovska-oblast
Градска библиотека
Регионалната библиотека “Христо Смирненски” – град Хасково, площад Свобода 19
Община
гр. Хасково, площад Свобода 5
Съд
Административен съд - град Хасково, ул. „Преслав“ 28; Окръжен съд - град Хасково, бул. България 144