Факти за Кюстендилска област
Географски факти и данни
Разположена в Югозападна България като на запад граничи със Северна Македония и Сърбия.
Обхваща 9 общини – Бобов дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно.
Релефът е разнообразен – планинско-котловинен и хълмист. Включва части от планините Рила, Краище, Осогово, Влахина, Милевска планина, Лисец, Чудинска и Земенска, както и Конявска планина. Включва и котловините Каменица, Дупнишка, Кюстендилска.
Водните ресурси са попълнени от няколко реки, като Струма е с най-голямо значение. Освен нея другите реки са Бистрица, Джерман, Джубрена, Гращица, Елешница, Копривен, Оролачка, Слокощица, Лява и Новоселска, Рилска и Тополница, както и Шегава и Треклянска.
Язовирите в Кюстендилска област са Дренов дол, Седлото, Горна Гращица, Багренци, Берсин, Калин, Дяково, Валого, Върба, Извево, Лозенски, Николичевци, Светената вода, Таваличево, Червена могила, Долистово.
Характерни са същи и минералните извори – в Кюстендил, Сапарева баня, селата Невестино и Четирци. В Сапарева баня се намира и горещия гейзер с минерална вода.
В областта се намират известните Рилски езера, както и Градинските, Мальовишките, Карагьолските, както и тектонското езеро Паничище.
На територията има исторически следи от развития на древна цивилизация още от VI-V хил. пр. Хр.
Тук са владели траки (дентелети), елини и византийци. Има открити многобройни праисторически селища край Дупница, селата Невестино, Шишковци, Мурсалево и Слатино. Днешен Кюстендил в началото е бил тракийското селище Пауталия,а Сапарева баня – Германея.
Туристически обекти в областта
Благоприятни са условията за развитие на културен, селски, планински, религиозен, маршрутно-познавателен, спа и балнеоложки, пешеходен туризъм.
Тук се намира най-големия национален парк на България – Национален парк “Рила”, както и резерватите “Габра”, “Парангалица”, “Ибър”, “Централен рилски резерват”, “Църна река” и “Скакавица”.
Благоприятни за развитие на планински и зимен туризъм са Седемте рилски езера и базите за ски спортове в Осогова планина и Паничище.
Планински релеф е подходящ за развитие на пешеходен туризъм.
Предпоставка за лов, риболов и езда позволяват Държавната Дивечовъдна станция “Осогово”, множеството реки и язовири.
За спа и балнеология има възможности в Кюстендил и Сапарева баня.
Множеството средновековни църкви, манастири и паметници на културата са предпоставка за културни и религиозни пътувания.
Почитателите на екотуризма са привлечени от планинските торфени блата близо до местността Бекбунар (наличие на характерна растителност), както и на природната забележителност “Юч бунар” (група секвои на възраст от 110 г.) и на “Вековна букова гора”.
В Кюстендилско има 1052 паметника на културата, над 100 военни паметника, 28 читалища и над 50 обществени библиотеки.
Ритуали и традиции
Провеждат се редица местни празници като:
- Празникът „Кюстендилска пролет“;
- Празник на черешата;
- Празник „Панагия” – Въздигане на хляба;
- Празник на плодородието;
- Кукерски игри в село Жабокрът;
- Празненства в местността „Чуката” и курбани за здраве на Гергьовден;
Някои национални и международни:
- Фолклорен събор “Струма пее”;
- Празник на художествената самодейност „Рила пее и танцува“;
- Международен фолклорен конкурс „Пауталия”;
- Международен фолклорен фестивал „Сребърна пафта”;
- Международен фолклорен фестивал „Бобошевско веселие”;
- Международен фестивал „Балканска черга”.
Традиционни храни и напитки
Има много местни вариации на популярни ястия, както и типични рецепти от района с праз.
Друг типичен представител на местната кухня са черешите и всички техни приложения в различни десерти и сладка.
Специфични примери от местната кухня са зелник (баница със зеле), спържа, боден дедо (вид баница), качамак, мешаница (боб с кисело зеле), гювеч по каменички, кавърма по кюстендилски, преколнишка туршия, и други.
Отглеждани култури, растения и животни
Земите са плодородни и традиционно се развиват овощарство, лозарството и растениевъдство.
Широко застъпено е черешопроизводството.
Сред представителите на дървесния фонд, в зависимост от местоположението (в планината, долините или покрай реките), се срещат черен бор, зимен дъб, цер, благун, горун, бук, келяв габър и габър, виргилиев дъб, липа, бряст, явор и обикновен габър, смърч, ела и бял бор, бяла мура, воден габър, елша, върба, топола и др. В различни местности има шипки, червена хвойна, мъждрян, клек и офика.
Има представители на някои дървесни видове на възраст от 50 до 60 години.
Животинският свят е попълнен от сърни, лисици, зайци, диви свине, вълци, диви котки, яребици и кеклик.
Отглеждат се балканска и американска пъстърва.
Източници:
bg.wikipedia.org
www.kn.government.bg
сайт
www.kn.government.bg
Бълг. туристически съюз
гр. Кюстендил, ул. Цар Михаил № 5
www.btsbg.org/organizacionna-struktura/kyustendilska-oblast
Градска библиотека
Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ - град Кюстендил, ул. „Любен Каравелов“ 1
Община
гр. Кюстендил, пл. "Велбъжд" № 1
Съд
гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ 29A