
Факти за Монтанска област
Географски факти и данни
Намира се в централната част на Северозападна България. На север граничи с река Дунав и Румъния, а на югозапад – със Сърбия.
Обхваща 11 общини – Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци, Якимово.
Релефът е разнообразен – от низинно-равнинен, до хълмисто-планински и котловинен. Обхваща части от Дунавската равнина, Орсойска крайдунавска низина, Предбалкан и части от Западна Стара планина.
Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом, както и Ботуня, Бързия, Душилница, Дългоделска Огоста, Златица, Нечинска бара, Превалска река, Рибине, Цибър и Шугавица. Всички те са малки и с малко значение за напояването на земеделска земя.
На територията на областта се намират язовирите Огоста, Среченска бара, Липница, Смирненски, Клисурица, Ковачица, Влашки дол/Бели извор, Монтана лейк, Долно Церовене, Расово, Чернила и други микроязовири с местно значение.
Минералните извори в Монтанско са близо до Вършец, село Спанчевци, село Бързия, както и до селата Боровци и Замфирово.
От значение за цялата област е международното пристанище Лом, което е второто по големина дунавско пристанище в България.
В миналото областта са населявали тракийското племе трибали, както и римляни. Те оставят интересни исторически свидетелства, които всеки би могъл да разгледа.
Туристически обекти в областта
В Монтанска област се развива маршрутно-познавателен, екологичен, зимен, културен, ваканционен, селски, ловен, планински и пещерен (пещерата „Мишин камък”) туризъм, ски-спортове, водни спортове, балнеология.
Тук се намират 1 резерват, 1 поддържан резерват, 13 защитени местности, 5 природни забележителности, над 600 паметници на културата.
Един от най-забележителните обекти за посещение е природния парк “Врачански Балкан”, който се намира от части на територията на областта. Други обекти представляващи интерес са резерватите „Горната кория”, „Ибиша”, както и защитената местност „Копрен – Равно буче – Деяница – Калиманица”.
Занаятите, които са се развивали тук и които са оставили свидетелства са абаджийство, мутафчийство, стругарство, дърворезба, медникарство, грънчарство, златарство, килимарство, ножарство и други.
Има 4 музея, 1 музейна сбирка, множество старинни сгради, манастирски комплекси и църковни храмове.
Интересно находище от археологична и историческа гледна точка е Якимовското сребърно съкровище от ІІ-І в. пр. Хр.
Красивото Дунавско крайбрежие и островите са интересни обекти за почитателите на познавателния туризъм.
Благоприятни за развитие на спа и балнеологията са минералните извори във Вършец, Спанчевци, Берковица, Бързия, Дългоделци.-
Ритуали и традиции
Провеждат се типично местни празници и обичаи като:
- Фестивал на чипровския килим;
- Празник на малината;
- Гонене на змей;
- Капанска сватба;
- Пеперуда;
- Герман;
- Русалии – Калушари;
- Ладуване (Дайлада);
Някои международни фестивали и форуми:
- международните форуми „Лачени обувки”;
- Международен фолклорен фестивал „Балканът пее и танцува;
- Международен фолклорен фестивал “Пъстра огърлица”;
- Международни празници на духовите оркестри “Дико Илиев”.
Както и други регионални и местни:
- Фолклорен фестивал „Пъстра огърлица”;
- Фестивал „Багачина пее и танцува”;
- Фолклорен фестивал „Песни и танци от Златията”;
- фестивал на детската песен и творчество, „Берксток”;
- „Беркфест” – фестивал на любителското кино;
- „Ашиклар пее и танцува” – фолклорен фестивал;
- „Празник на Берковския Балкан”.
Традиционни храни и напитки
Някои типични за областта гозби са пълнени сухи чушки с боб и картофи, телешки джолан тербелия, каша от коприва, боб с джанки, боб с тревички, топеница, просеник, кълцаници с пиле, с патладжан, чорба от зелен боб с джанки.
Отглеждани култури, растения и животни
В горския фонд попадат дървесни видове като бук, дъб, цер, бял и черен бор и смърч, кестен, редки естествени смърчови и смърчово-елово-букови дендроценози. Сред отглежданите от човека видове са ябълки и вишни.
Разпространени са билки като жълт и червен кантарион, риган, маточина, бял равнец, жълтият равнец, козя брада, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур и други.
Животинския свят е разнообразен и представен от сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек, фазан, глухар.
Има над 160 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, а други са преминаващи – лебеди, пеликани, ибиси, гъски, патици, потапници, малкия воден бик, белооката потапница и малък корморан.
Има редица защитени видове като безстъблената тинтява, томасиниев минзухар, пухест лопен, лъскав напръстник, какичка и водна лилия, лаврово бясно дърво, снежно кокиче, петров кръст, шипоопашата костенурка, рядката напластена трихоколеа, пясъчна метличина, алпийския тритон, видра, земеродно рибарче, бърдуче, водна лилия и водна роза, дзука, блатно петльово перо, плаваща лейка и други.
Сред отглежданите от човека са пшеница, царевица,рапица, лозя, ечемик, овес, ягоди и малини.
Източници:
oblastmontana.org
montana.government.bg

сайт
montana.government.bg
Бълг. туристически съюз
град Монтана, ул. Марин Дринов 1
www.btsbg.org/organizacionna-struktura/montanska-oblast
Градска библиотека
Регионална библиотека „Гео Милев“, град Монтана, пл. „Жеравица“ 1
Община
град Монтана, ул. Извора 1
Съд
Административен съд - град Монтана, пл. „Жеравица“ 3; Окръжен съд - град Монтана, ул. Васил Левски 24