Факти за Пазарджишка област
Географски факти и данни
Включва 12 общини – Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча, Сърница.
Намира се в централната част на Южна България и обхваща части от планините Рила, Родопи, Средна гора, както и части от Тракийската низина.
Релефът е разнообразен – от равнинен до планински.
По-голямата част от територията е заета от гори, а около 1/ 3 – от селскостопански площи.
На територията на Пазарджишка област има около 80 термални извора разпределени в 3 зони – Чепино, Каменица и Лъжене.
Реките, които протичат през територията на областта са Марица, Тополница, Чепинска и Стара река, Луда Яна, Доспатска и други по-малки рекички.
По-големите изградени язовири са „Батак”, „Голям Беглик”, „Широка поляна”, „Белмекен”, „Тополница”, „Малка Мътница”, „Виноградец”.
В миналото областта е населявана от тракийското племе одриси.
Туристически обекти в областта
Развива се културен, зимен, балнеоложки, пещерен (пещера Снежанка), екологичен, спортен, приключенски и ловен туризъм.
Има 172 бр. защитени територии, 4 резервата (Мантарица, Дупката, Купена, Беглика), част от Национален парк “Рила”, 106 читалища, а природните забележителности са 14.
В Родопите има много добри възможности за развитие на природо-научен туризъм. Могат да се наблюдават птици и растения, организират се фотосафари и скални изкачвания.
Основно и водещо за областта е балнеолечението. Лечебна минерална вода има във Велинград, Баня, Брацигово, Ракитово, Белово, Панагюрище, Стрелча и в долината на Чепинска река.
През 2009 година Велинград печели признанието за спа столица на Балканите.
Благодарение на богатото културно и етнографско наследство, както и на историческите и архитектурни обекти и забележителности, се организират и провеждат културни пътешествия и обиколки, както на организирани групи, така и на малки.
Има предпоставки и възможности за развитие на модерно екологично земеделие и на екологично чисти продукти.
Добри възможности има за развитие за ски почивки в Родопите, под връх Голяма Сютка, а в селските райони – за развитие на селски туризъм благодарение на оригиналната кухня и архитектура, традиционните занаяти, екологично чистите райони, винопроизводството.
За поклонниците и желаещите да се докоснат до духовното наследство, има редица възрожденски, средновековни църкви, раннохристиянски църкви и базилики, както и не малко манастири.
Интересно изживяване и красиви гледки предлага известната родопската теснолинейка с начална точка град Септември и крайна – Добринище.
Интерес за почитателите на културни и археологически забележителности представлява Панагюрско златно съкровище – античен, тракийски, златен комплект от 9 съда, открит през 1949 година в близост до Панагюрище.
Ритуали и традиции
Някои типични за областта празници и обичай, които се провеждат са:
- Фолклорен фестивал на маскарадните и кукерски игри в село Попинци;
- Разиграване на народния обичай „Рогач”;
- Джумаловден – Кукерски фестивал;
- Разиграване на народния обичай „Рукла“;
- Ритуал “къпанки” – Голямо Белово;
- Празник шарената сол в с. Бът;
- Парад на кукерските маски;
- Фестивал на местните традиции, песни, обичаи и танци – село Сестримо;
- Фестивал на кукерите – с. Варвара.
Провеждат се и международни и национални фестивали:
- Международен филмов фестивал „Европа е тук”;
- Международен фестивал „Есенни театрални срещи”;
- Международен фестивал на органова музика;
- Регионален фестивал за песни, танци и обичаи „Ой, Лазаре, Лазаре”;
- Национален фолклорен фестивал „Пъстър, цветен Гергьовден”;
- Регионален певчески фолклорен фестивал „Ха, надпей ме”;
- Международен фестивал за автентичен фолклор – Дорково;
- Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”;
- Фолклорен фестивал “Пролетно хоро“.
Традиционни храни и напитки
Типични за областта са ястия като кешкек (яхния от пилешко месо, пшеница или ечемик), пълнени пиперки по велинградски, велинградска капама, гаргалета, рукуле, чекане, халва, шупла, софенка по велинградски, пита с праз, яйца по панагюрски, панагюрски тутманик и други.
Известна в цяла България е Панагюрската луканка.
Отглеждани култури, растения и животни
Развити в Пазарджишка област са земеделието (включително и поливното) и високопланинското животновъдство.
Отглеждат се пшеница, ечемик, ръж, царевица, ориз, овес, слънчоглед, рапица, тютюн, зеленчуци и плодове, оранжерийни зеленчуци като чушки, домати, краставици, дини, пъпеши и други, картофи, лозя (десертни и винени), ябълки, круши, дюли, череши, вишни, сливи, праскови, кайсии, малини, ягоди, орехи, маслодайна роза, лавандула, хмел и други.
Разпространени в областта са гроздовите сортове мавруд, памид, рубин.
Сред дивите животни се срещат мечка, благороден елен, елен лопатар, муфлон, сърна, дива коза, дива свиня, вълк, глухар и други, а сред дървесния фонд – бял и черен бор, дугласка ела, зимен дъб, цер и благун.
Източници:
www.pz.government.bg
chitalishta.com
сайт
www.pz.government.bg
Бълг. туристически съюз
град Пазарджик, ул. К. Величков № 53
www.btsbg.org/organizacionna-struktura/pazardzhishka-oblast
Градска библиотека
Библиотека „Никола Фурнаджиев“, град Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ 3
Община
град Пазарджик, бул. България 2
Съд
град Пазарджик, ул. „Хан Крум“ 3