Бачковски манастир

В околностите на манастира още от древността има сведения за съществувала тракийско светилище. В близост са открити и осем оброчни плочки на тракийския конник.

Най-старите запазени постройки на територията на манастира са от началото на създаване на манастира – костницата и църквата “Св. Архангели”. Те са единствените, които оцеляват след  първоначалните и последвалите опустошителни набези на османците.

Възраждането на манастира започва в края на XVI век, когато е позволено да се изгради съборният манастирски храм и през 1604 година се издига църквата “Успение Богородично” и манастирската трапезария. Мраморната маса в трапезарията е запазена и до днес и на нея има надпис от 1690 година. Няколко години след изграждането ѝ се покрива със стенопис благодарение на дарител. Основната тема на вътрешното изографисване е “Страшния съд”. По-късно е изрисувана и външната страна на трапезарията с панорама на манастира.

Постройките на манастира са изградени около 2 двора – първоначалният (северен) и южния, който се оформя през 30те години на XIX век.

Комплексът включва:

• Църквата “Успение на Пресвета Богородица” – в нея има иконостаси и икони от XVII и XVIII век, на които са изобразени от старозаветни сюжети, през моменти от църковния календар до портрети на дарители; построена е върху основите на старата Бакурианова църква през 1604 година.
• Храм “Св. Архангели” е двуетажна църква посветена на архангелите Гавраил и Михаил; построена е преди XIII век и обновена от цар Иван-Александър през XIV век; една от основните икони в нея е рисувана от Захари Зограф (сега се намира извън манастира);
• Храм “Св. Никола” (“Св. Николай Мирликийски”) е строен в периода 1834-1837 година и също е със стенописи са Захари Зограф с над 600 образа, сред които като грешници увековечава и някои от тогавашните богаташи;
• Килийна църква “Вси Светии”; 
• Костница – на около 300 метра от основните сгради се намира двуетажна църква, на която долният етаж представлява костница, а вторият – храм; първите стенописи са от XII век – изображения на Страшния съд и виденията на пророк Йезекил; по-късно след допълнителни дейности е изписан образ на цар Иван-Александър; в настоящето костницата е музей;
• Манастирската изба – от 1622 година, действа и до днес; тук се произвежда манастирската гроздова ракия Джинджифирка.

Ярка забележителност и светиня е иконата на “Света Богородица” (“Богородица Влахернска”), за която се смята, че е в манастира от 1311 година. Легенди свързани с нея говорят, че е дарена или че сама е избрала да бъде част от манастира, както и че сама е посочила къде да бъде поставена. Веднъж годишно (втория ден на Великден) тя бива пренасяна до мястото, където се появява според една легенда – местността Кловион (“Клувията”) в близост до Бачковския манастир. Иконата смятана за чудотворна е покрита почти изцяло със сребърно и златно покритие като открити са единствено лицата на Богородица и Младенеца. Постоянното ѝ място, избрано от нея, е в дясно на входа на църквата “Света Богородица”.

Събраните през 30-те години на XIX век книги и манастирски предмети оформят богата музейна сбирка на територията на манастира. В библиотеката на манастира са открити над 100 ръкописа и повече от 250 старопечатни книги, всички безценни и богато украсени екземпляри.

В двора на Бачковския манастир се срещат редки растителни видове като китайски бор, лаврово дърво, райска ябълка, магнолия, джинджифил.

Манастирът разполага и с голяма леглова база за желаещите да нощуват на територията му.