Белинташ

Обвит в тайнственост и легенди, този скален обект се смята, че далеч в миналото е бил светилище, посветено на тракийския бог Сабазий.

Според първите изследвания на обекта – това е било древно тракийско светилище и слънчева обсерватория, служещо за молитва и почитане на боговете, за земеделски и религиозни служби.

Високо на скалните площадки, разположени на 1225 метра надморска височина, широчина около 40 метра и с дължина около 300 метра са издълбани отвори, улеи, стъпала, които се разглеждат като звездна карта. На самото плато и в околността са издълбани лица, открити са кръгли дупки за поставяне на дървени греди, врати и други облагородяващи подобрения.

Светилището попада в силно изразена и обширна магнитна аномалия, която включва и близкия енеолитен храмов комплекс край село Долнослав, за който се вярва, че е свързан с Белинташ и представляват един обект. Според някои изследвания могилата край Долнослав е измазана с бял магнезит, добиван в околностите и който е причина за явлението “бели нощи” през месец май. Тогава се излъчва бяло сияние и околността се осветява, очертавайки лежаща мъжка фигура. Връзката на светилището с комплекса в село Долнослав го определя като едно от най-старите в Европа – на повече от 7000 години.

По пътя към платото – светилище посетителите минават покрай множество скали с формата на животни и хора, дооформени от човека. Горе на скалите са издълбани два дълбоки кладенеца в скалите, които никога не пресъхват, а около тях са издълбани каменни седалки и улеи водещи към големите щерни/кладенци. Открити са и свидетелства за изградени сгради на територията на платото. 

В северната част на масива е намерен иманярски изкоп, който бива доразработен и там са открити множество керамични изделия. Открити са издълбани графити и надписи в скалите. Всички находки се определят като останки от различни епохи в човешката история, което определя мястото като непреходен център на култове, вярвания и почит през огромен период от време.