Басарбовски скален манастир

Историята на манастира започва през XII-XIV век като част от манастирски исихастки комплекс, разположен в долините на реките Русенски, Бели и Черни Лом.

Исихастите са аскети отдавали се на усамотение и самовглъбение. Изграждали са своите убежища, параклиси и килии в скалите.

По време на османското нашествие дейността в манастира замира. Сведения за него има от св. Софроний Български ( Басарбовски), който през ХVI в. живее като монах тук. След насилствената му смърт в манастира започват да се случват чудеса.

През XVII век тук живее св. Димитрий Басарбовски (родом от Басарбово). На по-късен етап, когато пренасят неговите мощи в Румъния, има свидетелства за чудодейно приключване на чумата по техните земи. Той е бил последния монах в манастира.

През 1912 година започват разкопки водени от Карел Шкорпил.

През 1937 монашеската дейност в манастира се възстановява, като за обителта се грижи по един монах, който се сменя през годините, а през 2005 година се изгражда сградата на днешния манастирския храм „Св. Преображение Господне” в непосредствена близост до скалния манастир.

В подножието на скалите се намират издълбани две стаи и трапезария (построени през 1956 година), след които следват 48 стъпала нагоре, водещи до скална площадна и друга ниша, за която се вярва, че е била убежището на свети Димитър. Вдясно от нишата се намира скалната църква с резбован иконостас.

По нататък по друго стълбище се стига до тясна пещера-костница, където се съхраняват костите на монах Хрисант (първият монах възродил монашеската дейност в  манастира след турското нашествие). Смята се, че той сам е издълбал гроба си на това място.

Манастирът е споменат в “История Славянобългарска” на Паисий Хилендарски.

Вярва се, че водата в изкопания от свети Димитър кладенец е лековита.