Белоградчишки скали

Разположени са на 30 км дължина и около 3-5 км ширина по продължението на  Белоградчишкия разлом. На места са високи до 200 метра.

Образували са се в продължение на стотици милиони години под външните метеорологични условия и благодарение на уникалния си скален състав от пясъчни утаечни скали и варовикови утайки. Червеният им цвят се дължи на хематитов пигмент и железните съединения, които влизат в състава на скалите.

Сред тези скалисти образувания са се оформили повече от 100 пещери.

Разнообразието във фигурите и формите е огромно. Редуват се отвесни скални стени, зъбери, пропасти, стълбове и всякакви форми напомнящи на хора, животни и други.

Белоградчишките скали са обединени около няколко основни групи:

• Фалковска – разположена е на изток и включва Момина скала, Пчелен, Орлов и Боров камък;
• Централна, която включва скалите в непосредствена близост до Белоградчик – Конник, Мадона, Дервиш, Метох, Ученичка, Овчарче, Адам и Ева, Кукувица, Мечка, Гъбите, Лъв, Камила, Монаси, Кукувицата и Мислен камък.
• Збеговска – разположена е на запад и включва Близнаците, Магаза, Борич, Еркуприя.
• Четвъртата група включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.
• Пета група се намира между селата Гюргич и Белотинци.

Римската крепостта “Калето” огражда основната туристическа част на Белоградчишките скали.